Средиземноморско заставане на котва с швартово въже към брега

 

Заставането на котва с подаване на дълго швартово въже с клуп към причал на брега е много практичен метод на заставане. Използван предимно в Средиземноморието, този метод позволява няколко лодки да застават на тесни пространства. Но той може да се използва навсякъде, където няма оборудван причал на пирс или марина, а само обикновена брегова ивица.

Накратко, маневрата позната за средиземноморско заставане се състои от хвърляне на котва близо до брега и маневра назад към брега и подсигуряване с едно или две швартови въжета от кърмата към фиксирана точка на брега. В следващите редове ще представим техники и ще дадем някои препоръки, които ще направят вашето Средиземноморско заставане по ефективно.

Подготовка

Както с всяко нещо, приготовленията са най-важният елемент към постигането на успех. На първо място е изборът на подходящо място. Има няколко неща които трябва да се вземат предвид при избора на място за хвърляне на котвата и заставане.

- Дълбочината

Преди да хвърлите котва, трябва да направите обход на мястото, което сте избрали, за да се запознаете с дълбочината. При хвърляне на котва прекалено надълбоко няма да може да се подсигури лодката достатъчно стабилно, а на прекалено плитко перата на руля могат да се ударят в дъното при маневрата на заден ход към брега.

- Място на заставане

След обхода определете точките на брега, към които ще се привържете. Това могат да бъдат скали с подходяща форма без риск от изхлузване; в някои заливи има предварително монтирани халки. Като цяло избягвайте дърветата, защото при силен вятър напрежението върху тях може да повреди кореновата система. За улеснение при изпълняване на маневрата е препоръчително да изберете място, където вятърът ще е по носа или по кърмата, а не страничен. Информирайте се за прогнозните ветрове през следващите часове и погледнете местната лоция. В повечето заливи поради особенностите не релефа има по-ветровити и по-малко ветровити места при преобладаващите ветрове или пориви. Огледайте дали дъното на избраното място е пясък, кал, скали или водорасли. Във всички случаи се подсигурете с достатъчно развита верига минимум пет пъти дълбочината.

- Швартови въжета

Най-подходящи за използване са плаващи швартови въжета, но не са задължителни. По принцип те са по-лесни за изпращане до брега и, поради това че стоят на повърхността, рискът да бъдат захванати от винта е нищожен. Въжетата трябва да бъдат достатъчно дълги, много повече отколкото изглежда на пръв поглед. Крайната позиция обикновено е от 6 до 45 метра от брега, но е хубаво да има допълнителна дължина, която осигурява гъвкавост при маневриране. Препоръчителната дължина е от 50 до 70 метра.

Възможно е да се навържат няколко швартови въжета, но те все пак трябав да са дълги. В повечето случаи швартови въжета за връзване за пирс не вършат работа. Ако плавате с чартърна яхта, проверете предварително дали са ви осигурени поне две дълги въжета. 

При дълги швартови въжета е хубаво да се пуснат под ъгъл към брега, затова трябва да бъдат вързани за кнехта от външната страна на перилата или каквото друго оборудване има монтирано на паулбата. В противен случай съществува риск то да бъде изтръгнато при обтягането на въжетата.

Препоръчително е да се използват винаги по две въжета при евентуална промяна на вятъра. Ако вятърът идва странично, винаги подсигурявайте първо въжето от надветрената страна.

 

Ако въжетата са прекалено дълги, хубаво е да се поставят плаващи буйове или мигащи светлини по тях, за да са видими за другите яхти.

- Подготовка на екипажа

Преди захождането за заставане капитанът трябва да обясни подробно на всеки член на екипажа каква роля ще изпълнява и в какъв момент какво точно ще се очаква от него да изпълни. Ключовите въпроси, с които трябва всеки да е наясно, са:

* швартовото въже ще се занесе до брега с плуване или с динги?

* какъв тип е бреговата ивица? Ако е скалиста, членът от екипажа, който ще стъпи на брега, ще е неоходимо да е с обувки. Бъдете изключително внимателни с морските таралежи!

* кой от екипажа е най-подходящ и компетентен, за да извъши привързването към брега? може ли да се разчита на него да върже сигурен морски възел или клуп без грешки?

* кой от екипажа ще се заеме с хвърлянето на котвата и запознати ли са с цялата процедура.

* кой ще поеме въжетата на кърмата или пък ще обира отпускането им на кърмовите кнехти при движението назад.

* каква е посоката и силата на вятъра в момента на извършване на маневрата? При вятър от носа или от кърмата е лесно яхтата да бъде контролиран, но при страничен вятър е необходим определен опит при маневриране и насочване на кърмата леко срещу вятъра за компенсиране на дрейфа. При страничен вятър от над 7 възела, времето за извършване на маневрата е крайно ограничено и вероятно екипажът ще разполага с не повече от 1-2 опита за подаване и захващане на надветреното въже и фиксирането на лодката на определената позиция.

* катамараните, за разлика от еднокорпусните яхти, разполагат с по-висока маневреност и възможност да поддържат стационарна позиция при заставането.

Както стана ясно, съществуват два начина да се занесе въжето на брега: чрез плуване или чрез динги.

- Вариантът с плуване обикновено се ползва при по-малки яхти. Въпреки че е забавен и приятен, решаващият фактор е вятърът и донякъде температурата на водата :) Плуването до брега може да отнеме време, през което за капитана може да представлява трудност да поддържа стационарна позиция, особено при страничен вятър. Трябва да сте сигурни, че вашият човек е добър плувец и че може да се разчита на него за връзване на сигурен морски възел.  При връзване към скали е препоръчително да се ползват колани около тях ,тъй като самото плаващо въже може да се протрие. 

В случай на страничен вятър, след като яхтата е достигнала назад крайната си позиция с развита верига и захванала котва, плувецът може да тръгне към брега с надвертеното въже, което е откачено свободно от кнехта, докато друг член на екипажа го отдава постепенно от външната страна на перилата според движението на плувеца към брега. Същевременно внимава въжето да стои далеч назад от винта и информира капитана за разстоянието до брега. След като веднъж въжето е завързано за брега, свободната част на въжето се обира на кнехта и въжето се фиксира. Тогава плувецът се връща до яхтата, за да вземе края на подветреното въже и го връзва за определеното място на брега, след което се фиксира на подветрения кнехт.

Дори и при липса на страничен вятър, трябва да се има впредвид, че условията могат да се променят много бързо затова винаги е препоръчително яхтата да е фиксирана с 2 въжета под ъгъл към брега.

 

- В случай ще използвате дингито, за да закарате въжетата до брега, ще имате малко повече гъвкавост, що се отнася до посоката на вятъра. Единия вариант е като при плуването да закарате единия край до брега, след като вече яхтата е на крайната позиция. Другият вариант е предпочитаният при силен или страничен вятър и често се използва при по-големи и моторни яхти с професионален екипаж, при който рисковете са сведени до минимум. Спрете яхтата надалеч от брега, освободете дингито и го изпратете с цялото швартово въже до предварително избраното място за закрепване на надветрено  въже. Единият му край се фиксира на брега от член на екипажа още преди яхтата да хвърли котва и да започне маневрата. Дингито ще равие въжето до преполагаемото място на заставане и ще изчака на място, поддържайки леки обороти на двигателя срещу вятъра. След като тази част е изпълнена, капитанът може да даде команда за хвърляне на котва и започва движение назад към дингито. При достигането му член на екипажа поема въжето от дингито и го фиксира за кнехта от външната страна. След това екипажът с дингито фиксира края на подветреното въже за брега и го донася до кнехта от подветрената страна.

Подробна анимация на стъпките е дадена тук.

След заставането могат да се извършат настройващи маневри, използвайки двигателя, като се оберат или отпуснат едното или другото въже до финалната позиция. Катамараните имат по-добра маневреност поради наличието на два двигателя. След като всичко е фиксирано, е препоръчително да се натегне веригата на котвата и да се ограничи движението на яхтата към съседни яхти, застанали по същия начин като вас. 

 

Накрая винаги е добра идея да се гмурнете да проверите колко верига има легнала на дъното и дали котвата е пробила и е захванала добре. Правилото гласи, че е неоходимо развитата верига да е поне пет пъти колкото дълбочината, като при катамарани съотношението е задължително поради голямата странична ветрова площ, тъй като конструктивно те имат висок корпус, кабина и много често горен мостик.

 

Излизането от позиция става по двата изброени метода в обратния ред на швартоването. Първо освобождаване на подветрено въже, после надветрено и накрая събиране на котвената верига и вдигане на котвата с движение напред.  

И при двете маневри, особено при не съвсем тихо време, е необходимо пълна концентрация и максимално внимание от всички членове на екипажа. Да се вземат предпазни мерки като обувки за скали на хората, които ще ходят до брега. Ръкавици за хората, които ще посигуряват въжетата на кнехтовете. През цялото време не бива да се изпуска от поглед  швартово въже да отиде под лодката към винта и трябва да се обира само през кнехта, като се пазят пръстите от травми. При команда от капитана трябва да може да се заключи за секунди с осморка и готовност за бързо последващо освобождаване при команда и повторно обиране при нужда. Никога не обирайте въжето на ръка при маневра, а само през кнехта. Винаги бъдете нащрек че въжето може да се изпъне при внезапен порив на вятъра. Ако виждате че ще изтървете въжето, е по-добре да го хвърлите и да повторите маневрата, отколкото да изложите на опасност себе си или член на екипажа. Ако виждате нещо като потенциална опасност, веднага извикайте силно на шкипера. При други лодки наблизо е задължително да пуснете кранци. Много често при тесни заливи и гъсто застанали лодки е допустимо докато фиксирате въжетата да се облегнете на съседна лодка за минута-две, докато изпънете въжетата и котвената верига и се върнете в средата.

Надяваме се че намирате ръководството за полезно. То не представлява стриктна процедура от правила за заставане, а само препоръчителни съвети. Отговорността за извършваните маневри е единствено на капитана. Само той е човекът, който трябва да вземе решенията и да отдаде своевременно командите, които да осигурят безопасността на екипажа и яхтата.

 

 

 



© 2020 Аурора Яхтинг. Всички права запазени.